Толкова много се говори за „Глина“ на Виктория Бешлийска, че надали има още какво да се добави повече за този роман. Но пък категорично смятам, че има защо и трябва да се говори за него, много и често, за да може да стигне до повече хора. Защото това е категорично адски стойностна книга, с толкова наситено българско чувство в нея, че ти стопля душата, без да е непременно патриотично насочена или да има претенциите да бъде нещо повече от добре написан роман. Просто е.
Виктория Бешлийска ни е позната от блога „По дирите на думите“, в който събира стари български думи, диалектни думи, забравени думи. А „Глина“ е изтъкана точно от тях. Те стоят в основата на магичния изказ в романа и го правят толкова автентичен, плътен и със своя собствена душа, което може да се усети от всяка страница. Романът е жив, пулсът му може да се усети докато държите книгата в ръцете си и това се дължи най-вече на езика, на начина, по който е написан.
Разбира се, това е само една част от цялото. Друга част е легендата, която авторката е взела, и подобно на грънчар, открил ценна топка кал, я е измесила, сложила я е на колото, вдъхнала й е живот, изписала я е с думи, идващи направо от сърцето, и е създала този чуден роман.
Легендата е за грънчарите от малкото село Бусинци в Трънско, които през XVII в. си спечелват благословията на султана да търгуват и пътуват в империята необезпокоявани. Те го постигат с надежда, с много тежка работа, и най-вече – с любов.
„Мисълта води ръката ти, но тя се пълни от две места: от окото и от сърцето. В твоя и в моя занаят колкото повече си видял с очите си и колкото повече си сложил в сърцето си, толкова повече умееш. Събирай свят и хора и чудесата сами ще излизат от ръцете ти!„
Именно любовта стои в основата на този роман. Истинска, първична, изпиваща силите и вдъхваща живот едновременно с това, пламенна, буйна. Любов, която може да погуби човека, но може и да отвори дверите дори на султанския дворец.
Срещата между Жара – огнената дъщеря на местната знаялица и Велико – майстор грънчар, свързан с глината със сърце и душа, предопределя съдбата на цялото село и успява да го спаси от нещастията, които башибозуците сеят в околността. Но цената, която двамата трябва да платят, е много висока…
„Обладал я бе майсторът със силата си. Непознатото за нея примирие беше изпълнено с упойваща сладост. Същата, каквато по-слабият от двамата изпитва, знаейки, че държи огънчето, нужно на по-силния. Глина в ръцете му, огън в сърцето му, дъх в гърдите му – това бе Жара за Велико. Све й бе той, вече в едно дишаха.“
Идеята за романа идва обаче се е зародила именно при вида на бусинската керамика и магнетичното ѝ излъчване. Тя може да бъде видяна в Музея на керамиката в село Бусинци.
Catwolf's writings 