„Лица във водата“ – Табита Кинг и Майкъл Макдауъл

Както пише самата Табита Кинг, този роман е плод на съвместни усилия. Майкъл Макдауъл го е започнал, но е починал, преди да успее да го напише. Неговата редакторка се обърнала към Табита Кинг с молба да го завърши. Това, в крайна сметка, е историята, която е успяла да изллече от записките му.
Взех книгата съвсем спонтанно, заинтригувана предимно от факта, че това е жената на Стивън Кинг и просто ми беше любопитно какво и как пише тя, при все че съм наясно, че самият Кинг е споменавал, че с нея пишат различни неща и не биха могли да напишат книга съвместно. Не съм сигурна, че тази книга е подходяща, за да мога да оценя нейното творчество, но все пак е някакво начало… на което не знам дали ще има продължение. 

Continue reading „„Лица във водата“ – Табита Кинг и Майкъл Макдауъл“

Advertisements

„Камъните падат, всички умират“ – Линдзи Рибар

Ако трябва да бъда напълно честна, първоначално книгата  на Линдзи Рибар ме притегли към себе си с името си – „Камъните падат, всички умират“. Що за шантаво заглавие, нали? А непосредствено след това и с прекрасната корица на Живко Петров, осъществена благодарение на Orange Books. И накрая – анотацията, разбира се. Не че това не е обичайният ред, с който ме печелят книгите, но при някои това е особено отчетливо. Освен това се оказва, че не само заглавието е шантаво – в анотацията ни бива съобщено, че семейство Куик умеят да крадат. Крадат чувства, мисли, спомени… и има някаква Скала, която ще се срути, ако семейството не изпълнява ритуала на триадата. Как да не пожелае човек да разбере повече?

Continue reading „„Камъните падат, всички умират“ – Линдзи Рибар“

„Вълче пълнолуние“ – Линкълн Чайлд

„Вълче пълнолуние“ на Линкълн Чайлд е свръхестествен трилър, подправен с екшън, наука и доза мистериозност, един специалист по странни случаи и една местна легенда, в която са смесени истината и измислицата. Това беше първата ми среща самостоятелно с Линкълн Чайлд. Чела съм иначе малко от съвместната му с Дъглас Престън поредица за Пендъргаст и останах впечатлена, но с „Вълче пълнолуние“ успя да ме спечели заради свръхестествените елементи, които са ми любими в един качествен трилър… а и изобщо. Не мога да кажа, че романът печели с оригиналност или заплетеност на случая, но все пак е достатъчно вълнуващ, за да поддържа интереса. Continue reading „„Вълче пълнолуние“ – Линкълн Чайлд“

„Часът на чудовището“ – Патрик Нес

Гледах едноименния филм преди няколко месеца, неподготвена, че е по книга, но след като го изгледах и ми хареса толкова много си обещах да прочета задължително и творението на Патрик Нес, за да мога да преживея отново историята в нейния оригинален вид. А самото издание на Artline studios е страхотно! Мрачно, точно толкова, колкото трябва да бъде, с прекрасните илюстрации на Джим Дей.Историята е изключително трогателна и драматична, но поднесена по един прекрасен, леко философски, леко фентъзи начин, и така достига още по-силно до сърцето. 

Continue reading „„Часът на чудовището“ – Патрик Нес“

„Призраци в моята глава“ – Пол Трембли

Ако трябва да направя класация на най-най-любимите си книги, което би ми било изключително трудно, тази книга ще се намира някъде на челните позиции, ако не и първенец. За пръв път я прочетох преди по-малко от една година, но изпитах нуждата да я прочета отново, толкова скоро. Препоръчвам я на всеки, който търси: а) хорър, б) трилър, в) увелакетел психологически трилър, г) интересна книга, която държи под напрежение, д) книга за шизофреници/обладани, е) книга, от която няма да може да спи в следващите дни (не че на мен така ми действа, но все още се срещат достатъчно чувствителни хора, които се стресират от хоръри), ж) книга с отворен край и… каквото още се сетите. Просто я прочетете.

Continue reading „„Призраци в моята глава“ – Пол Трембли“

IT (2017) / „ТО“

Имах много големи очаквания за този филм и чаках с нетърпение да излезе, но не съм съвсем сигурна какво точно породи това очакване. Дали защото „Тъмната кула“ ми хареса, или защото според самия Кинг филмът се очертавало да бъде добър, не съм съвсем сигурна. Избягвам да гледам екранизации на книгите на Кинг поради ред причини, но точно този много исках да гледам. Continue reading „IT (2017) / „ТО““

„ТО“ – Стивън Кинг

След толкова години, реших да прочета „ТО“ на Стивън Кинг отново. Беше (почти) спонтанно решение – предстоеше да излезе новият филм, за който имах много големи очаквания, но тъй като не си спомнях много от книгата реших, че е добре да я прочета отново, преди да гледам филма. Но най-вече исках да си припомня, защото, подобно на Неудачниците, и аз бях забравила, почти напълно, за какво става въпрос. Имах само бегли спомени, свързани основно с настроенията ми докато четях първия път и местата, на които съм го правила. Затова се захванах с това приключение от 1600 страници и сега вече се чувствам удовлетворена. Надолу може да срещнете спойлери, така че четете с внимание 🙂

Continue reading „„ТО“ – Стивън Кинг“