„Стълбове от сол“ – Фадия Факир

„Стълбове от сол“ разказва историята на две жени, които се срещат при необичайни обстоятелства и споделят съдбите си, понеже това е единственото, което им е останало – спомените за отминалите им животи и нещата, които са имали, но не могат да бъдат никога повече. Маха е йорданска бедуинка от племето Касим, чийто късмет е „като разпиляно брашно“, както сама го определя, а Ум Саад е гражданка, живяла по съвсем различен начин, непонасяща мръсните бедуини и все пак, тъкмо на една такава свободна жена разкрива болките си.

Continue reading „„Стълбове от сол“ – Фадия Факир“

„Кутията на Гуенди“ – Стивън Кинг и Ричард Чизмар

Самото издание на „Кутията на Гуенди“ ме привличаше неустоимо и нямаше как да не я прочета – гладът ми за Стивън Кинг е неутолим, освен това ми беше интересно да проверя доколко в тази колаборация се усеща той и доколко – Ричард Чизмар, с чието творчество не съм се срещала до този момент и не знаех какво да очаквам. Издателска къща „БАРД“ са свършили добра работа с изданието и то е красиво и много приятно за четене.

Continue reading „„Кутията на Гуенди“ – Стивън Кинг и Ричард Чизмар“

„Ако утрото настъпи“ – Сидни Шелдън

За пръв път четох този роман преди доста години и ми беше направил много силно впечатление, но с времето постепенно спомените за историята се изпариха и си спомнях бегло само отделни моменти, което ме подтикна да прочета „Ако утрото настъпи“ отново, за да си припомня всичко, защото си заслужава.  И е наистина страхотна и напрегната история, чийто главен персонаж е изключителната Трейси Уитни – млада, интелигентна, красива и много способна.На какво е способна ли? Трябва да започнем от самото начало.

Continue reading „„Ако утрото настъпи“ – Сидни Шелдън“

„Дворецът на бълхите“ – Елиф Шафак

Останах страшно разочарована от тази книга. Просто… няма нищо общо с „Копелето на Истанбул“ и „Чест“ – другите две книги на Елиф Шафак, които съм чела. Започна доста обнадеждаващо, успявайки да ме спечели още с първата страница, но после постепенно започна да ме губи, докато накрая финалът не ме разочарова тотално. Това е като да четеш някоя книга и накрая да се окаже, че всичко е било нечий сън. Пълно безумие. 

Continue reading „„Дворецът на бълхите“ – Елиф Шафак“

„Момиченцето с всички дарби“ – М. Р. Кери

В началото „Момиченцето с всички дарби“ никак не ми потръгна. Може би просто не я започнах в подходящ момент, защото запичнах да я чета във време, когато не ми се четеше много-много и тази книга не помогна да се промени това. Та в началото ми се стори малко мудна, малко странна… не можеше да задържи вниманието ми за повече от няколко страници. Което малко ме разочарова, защото имах много големи очаквания още от както си я закупих преди месеци, макар че всъщност не знаех много за съдържанието. Просто ме грабна с корицата, с анотацията, с няколкото пасажа, които прочетох на произволни страници. И когато все пак премина лятната ми меланхолия и се зачетох по-сериозно в книгата, тя ме повлече със себе си и всъщност оправда очакванията ми, особено от средата до края.

Continue reading „„Момиченцето с всички дарби“ – М. Р. Кери“

The Dark Tower (2017) / „Тъмната кула“

Бързам да си призная, че не съм чела книгите все още, което може да е оказало влияние върху мнението ми за филма. Имах намерение да ги прочета, преди да излезе, но се случи така, че не стигнах изобщо до тях, а премиерата дойде и аз трябваше да гледам филма, защото нямах търпение да видя какво са произвели по Стивън Кинг, макар и без да познавам поредицата. Ако трябва да съм напълно честна, избягвам екранизации по Кинг, просто защото книгите му са толкова живи и оставящи следи, че просто не искам да си развалям собствените представи с тези от екранизациите. Не че не съм гледала нито една досега, просто… избягвам да го правя. Предпочитам да си остана с картините от собственото ми въображение.

Continue reading „The Dark Tower (2017) / „Тъмната кула““

„Зеленият път“ – Стивън Кинг

Много ми е трудно да напиша ревю на тази книга, защото е толкова… особена, че не знам от къде да започна. Може би с това, че я четох за втори път, защото бях забравила голяма част от нея – не основните случки, главното трудно би могло да се забрави, но бях забравила детайлите, които правят историята още по-силна и й придават вкус. Continue reading „„Зеленият път“ – Стивън Кинг“