„Всичките наши тела“ – Георги Господинов

„Всичките наши тела“ беше първата ми среща с книга на Георги Господинов. Въпреки множеството препоръки от познати, оставах резервирана към творчеството му до този момент, но тази книга подхванах заради много лична препоръка (или заплаха, както искате го приемайте).

Continue reading „„Всичките наши тела“ – Георги Господинов“

Advertisements

„Нещата, които трябваше да знам“ – Клер Лазебник

Романът ни среща с Клоуи Мичъл – тя е едно от популярните момичета в гимазия в Лос Анджелис, което сякаш има всичко, за което някой може да си мечтае. Има също толкова готино и популярно гадже, красива и умна… О, не, всичко това започна да звучи твърде клиширано, а „Нещата, които трябваше да знам“ на Клер Лазебник е точно обратното на клиширано.

Нека започна отначало.

Continue reading „„Нещата, които трябваше да знам“ – Клер Лазебник“

„Ще бъдеш ли тук?“ – Гийом Мюсо

Харесвам романите на Гийом Мюсо и „Ще бъдеш ли тук?“ беше третата негова книга, която прочетох. Но я прочетох в неподходящ момент, защото я започнах веднага след „Хартиеното момиче“ и просто не ми понесе… втори път от същото. Така установих, че харесвам Мюсо, но трябва да оставям да минава време между прочитането на романите му, защото рискувам да остана с горчив вкус в устата. Както се случи и сега.

Continue reading „„Ще бъдеш ли тук?“ – Гийом Мюсо“

„Трансформации“ – Благой Д. Иванов

Още щом разбрах, че ще излиза „Трансформации“ се влюбих, защото първо, самата книга изглежда феноменално, и второ, защото знаех кой е Благой Д. Иванов и с какво се занимава, и тези две неща веднага ми подсказаха, че сборникът ще е добър, така че допълнително се бях навила да очаквам нещо страхотно. А щом стана мое притежание, третирах книгата като скъпоценност, разглеждах я внимателно, четях разказите бавно, за да мога да им се наслаждавам по-дълго, въпреки отношението ми към разказите като литературна форма изобщо. Колкото до самото издание – корицата и илюстрациите са просто черешката, която прави удоволствието от „консумирането“ още по-голямо.

Continue reading „„Трансформации“ – Благой Д. Иванов“

„Да мечтаеш отвъд“ – Александър Ненов

Многократно съм споменавала, че не съм фен на разказите. Не съм им фен, защото след всеки разказ се чувствам подмамена, все едно някой само ме е залъгал и после е изчезнал. Приемам разказите, в повечето случаи, само като изрезки от нещо по-голямо. И винаги ме карат да се питам какво е имало преди момента на разказа, и какво следва след това. Понякога дори за разкази, които са завършени сами по себе си. Явно просто това не е моето нещо – обичам да получавам цялата история, обичам да знам. Не обичам недомлъвки, а понякога разказите са точно това. И все пак, не спирам да им давам шанс, особено когато смятам, че си заслужава. Случаят тук е точно такъв.

Continue reading „„Да мечтаеш отвъд“ – Александър Ненов“

„Софийски магьосници“ – Мартин Колев

Още когато излезе миналата година, „Софийски магьосници“ на Мартин Колев привлече вниманието ми. Дори повече от самата книга, интересът ми бе подтикнат и от множеството положителни коментари, които срещнах за нея, достигащи почти до масова истерия. Български автор да предизвика такива реакции, при това автор на жанрова литература? Повече от любопитно. Въпреки това обаче стигнах до книгата едва наскоро, като най-вече ме заинтригува излизането на втората част „Софийски магьосници 2: В сърцето на Странджа“ и моментът да я прочета най-после настъпи.

Continue reading „„Софийски магьосници“ – Мартин Колев“

„Спящите красавици“ – Стивън Кинг и Оуен Кинг

Очаквах тази колаборация с нетърпение, но изчитането й се проточи във времето поради ред причини. По-важното е, че най-после е прочетена и мога да споделя мнението си за нея.

Романът „Спящите красавици“ ми беше крайно любопитен поради две твърде очевидни причини: беше ми интересно да разбера що за история може да излезе от съвместната работа на двамата автори (като цяло ми е любопитно съвместното писане на истории) и второ, самата история е достатъчно впечатляваща и обещаваща сама по себе си.

Continue reading „„Спящите красавици“ – Стивън Кинг и Оуен Кинг“