„Лейди Африка“ – Пола Маклейн

До този момент не бях чела биографичен роман и какъв голям пропуск е това за личното ми информационно (и литературно) обогатяване! Съвсем случайно попаднах на „Лейди Африка“ на Пола Маклейн (срещала съм другите й романи „Парижката съпруга“ и „Любов и разруха“, но този ми е избягал), но щом я видях веднага реших, че трябва да я прочета. Не само това, а изпревари всички останали книги в списъка. Всеки път, когато се опитвам да поддържам някакъв ред… идва по някоя такава книга, за да ми обърка плановете и да преобърне всичко с главата надолу. И този път съм толкова щастлива, че това се случи, защото много отдавна не бях поглъщала толкова жадно роман и не му се бях радвала толкова, колкото на този.

Continue reading „„Лейди Африка“ – Пола Маклейн“

Реклами

„Освобождение“ – Патрик Нес

Любовта ми към Патрик Нес расте с всяка негова прочетена книга. След „Часът на чудовището“, а после и “ Жената жерав“, започнах повече да следя творчеството му и естествено, нямаше как да пропусна „Освобождение“ веднага щом излезе. Корицата също допринесе за моменталното желание да я грабна, несъмнено.

И въобще не знаех какво да очаквам. Всъщност, не съм сигурна, че някой може да е напълно подготвен за онова, което Патрик Нес е включил в романите си. И този изненадва с неочакван магически реализъм насред наглед обикновена история, за да се вплете в нея и да й придаде нестандартно усещане. Макар че, ако трябва да съм напълно искрена, историята щеше да ми хареса още повече без намесата на магическия реализъм в нея, който, откровено, само ме объркваше излишно.

Историята проследява един (ужасно дълъг) ден от живота на Адам Торн – тинейджър, изправен пред известно количество трудности в живота си, с които трябва да се справи по един или друг начин и които го карат да се чувства така, сякаш понякога целият свят се стоварва върху него.

Адам е роден в строго религиозно семейство. Баща му е пастор, майка му, естествено, споделя същите представи за света, а по-големият му брат, Мартин, е идеалният син – красив и религиозен, тръгнал по стъпките на баща си, кротък и предвидим в житейските си избори… и несъгласен с тези на Адам.

Адам е хомосексуален. За себе си го е приел, макар че предвид семейството, в което живее, понякога това може да е много трудно. Той, също така, страда от разбито сърце, защото бившият му го е изоставил по всички грешни причини, които допълнително го карат да изпитва съмнения към любовта си. В живота му се е появил и Линус, когото Адам отчаяйно иска да обича… стига само да можеше да се освободи от всички прегради, които му пречат да се отдаде на другото момче изцяло.

Паралелно с това едно удавено момиче се връща към живот, благодарение на Кралицата, за да търси отмъщение за смъртта си, а един фавн ги следва по петите.

Освобождението тук за някои герои е буквално, а за други то идва под формата на осъзнаване на наистина важното. Понякога един жест е достатъчен, за да те освободи от въздействието на даден човек, както и също един жест може да те обвърже с него. Това е роман за приемането – едни успяват да приемат себе си, докато други се борят със себе си, за да се чувстват по-добре в общността. Едни отказват да приемат различното, докато други успяват да превъзмогнат собствените си предразсъдъци в името на любовта и семейството. Едни хора си отиват, но други се проявяват в нова светлина.

Патрик Нес пише по магически начин и това понякога е достатъчно и за една напълно обикновена история, за да й придаде красота и харизма. Определено не е най-запомнящата се негова книга, но си има свое очарование, което се крие в малките детайли от историята.

„Тишина“ – Розамънд Лъптън

„Тишина“ е първата книга на Розамънд Лъптън, която прочитам. През годините съм попадала на „Сестра“ и на „После“, които са привличали вниманието ми, но така и не стигнах до тях. Затова, щом излезе „Тишина“, възможно най-бързо я разгърнах. Признавам, влияние оказа и прекрасната корица, която нашепва тих ужас и безмерна тишина. Continue reading „„Тишина“ – Розамънд Лъптън“

„Дневникът на един книжар“ – Шон Битъл

Като книжар изпитвам интерес към всякакви книги, които са свързани с книжарници (освен ако не са романтични… клишета) и особено нехудожествени такива, които разкриват истинската работа в книжарница, свързана с клиенти. Нека да си го кажем – романтичната представа, че работата в книжарница означава по цял ден да си четеш и да разговаряш с готини, начетени хора, няма почти нищо общо с действителността. Всъщност, имаш късмет, ако се случи такъв човек да дойде, че и да се заговорите. Съжалявам, но това е факт. Continue reading „„Дневникът на един книжар“ – Шон Битъл“

„Дедпул убива Дедпул“

Най-после излезе и третата част от убийствената трилогия за Дедпул, тръгнал на мисия първо да избие вселената на Марвел, след това да убие класиките… а накрая Дедпул се изправя срещу Дедпул в своите най-различни проявления.

Continue reading „„Дедпул убива Дедпул““

„Пурпур“ – Алис Уокър

Започнах „Пурпур“ на Алис Уокър с интерес, подтикнат още от „Завръщане“ на Яа Джаси. Но прилика между двете не бива да се търси и аз не гледах за такава, интересът ми беше подтикнат по-скоро от живота на чернокожите. Романът е бил награден с Пулицър през 1983 година, но до момента не е бил издаван на български език. Continue reading „„Пурпур“ – Алис Уокър“

„Извисяване“ – Стивън Кинг

Като сериозен фен на Стивън Кинг няма как да пропусна всяко следващо нещо, което излиза от него и напоследък, откакто работя в книжарницата, имам възможността да съм сред първите, които се сдобиват с копие на всичко ново. Затова и „Извисяване“ веднага се озова в ръцете ми, разбира се. Като сериозен фен на Стивън Кинг също така обаче ми е много тъжно, че тази година специално съм прочела толкова малко неща – само „Спящите красавици“, което се брои само наполовина и „Гробище за домашни любимци“, а вече и „Извисяване“, която започнах при първа възможност, точно поради тази причина. Continue reading „„Извисяване“ – Стивън Кинг“