„Бягащият човек“ – Стивън Кинг

Намирам тази книга за удивителна и рязко отличаваща се от останалите книги на Кинг (тези, които съм прочела, разбира се). Затова първият път, когато я четох, бях като абсолютно хипнотизирана и поглъщах страница след страница без да мога да се спра. Самата книга го предразполага – написана е толкова динамично и вълнуващо, че няма „скучен период“. Няма дори миг спокойствие, защото от първата до последната страница напрежението е нестихващо. Няма момент, в който да не се питаш какво ли ще се случи след това и любопитството ти да не надделява – желанието да прехвърлиш следващата страница и да разбереш накъде отиват нещата е по-силно от всичко друго. Наистина за мен това е изумителна книга. Continue reading „„Бягащият човек“ – Стивън Кинг“

Sing (2016) / „Ела, изпей!“

Искам да започна с това, че обожавам анимации, които са изцяло за животни, ок? А това тук очевидно е един свят само с животни, хората липсват в картинката. Идилия.

Иначе анимацията е невероятна. Нарисувана е страхотно, а за мен едно от най-важните неща за всяка анимация е да ми допада как е нарисувана. Ако не ми е симпатична… шансът да я гледам е от минимален до никакъв. Но тук качеството е на много високо ниво. Continue reading „Sing (2016) / „Ела, изпей!““

Pete‘s Dragon (2016) / „Драконът, моят приятел“

Това е една не особено оригинална история, но пък за сметка на това е очарователна. В нея се срещат различни елементи, но най-ясно може би се виждат елементи от „Кинг Конг“, анимацията „Спирит“ (поне аз виждам паралел на едно място) и изобщо историята за детето, отгледано от животни в дивата природа. Основно около това се набляга и въпреки че става въпрос за дракон, това е просто едно много странно животно, което живее свободно и необезпокоявано в една гора, за която се носят легенди, но е толкова широка и необятна, че той, поне до един момент, може да живее необезпокоявано там и да си остане само легенда. Старецът, който обича да разказва приказки за дракона на децата, е просто възрастният леко побъркан човек, на когото никой не вярва, дори собствената му дъщеря. Continue reading „Pete‘s Dragon (2016) / „Драконът, моят приятел““

Nocturnal Animals (2016) / „Хищници в мрака“

Като филм беше сравнително интересен, макар че не беше кой знае колко вълнуващ, нито пък имаше някакви напрегнати моменти или нещо такова – поне това очаквах. Това обаче, което разбрах, без да съм чела книгата, е че са променили някои неща, при това за добро, което рядко се случва при екранизациите. Освен това филмът е сниман доста хубаво, което му дава бонус точки (и заради което е стигнал до Оскарите, разбира се).

Continue reading „Nocturnal Animals (2016) / „Хищници в мрака““

The Girl on the Train (2016) / „Момичето от влака“

Филмът беше умопомрачаващо скучен. През цялото време се чудех какво друго да правя, за да си убия времето докато го гледам. Не съм сигурна дали причината е в това, че не е направен кой знае колко добре (ама то от книгата и изобщо от историята какво повече може да извлечеш?) или просто защото съвсем наскоро прочетох книгата и знаех какво се случва, а в такива съспенс книги/филми знанието убива цялото удоволствие. Което в известен смисъл ми беше ясно, че ще се случи, предварително, но все пак исках да видя екранизацията и да сравня. Каквато и да е причината ми беше убийствено скучно и дори досадно. Continue reading „The Girl on the Train (2016) / „Момичето от влака““

„Игрите на глада“ (трилогия) – Сюзан Колинс

Не съм сигурна защо отлагах толкова време да прочета книгите. Дори не знам какво точно очаквах. Знаех само, че очевидно има някакви игри, в които трибути участват и се бият до смърт, но благодарение на това, че толкова години ожесточено избягвах филмите (които съм опитвала да гледам многократно, но колкото и да се заглеждам, 20 минути от първия успяват да ме изгонят и да ме откажат) се бях опазила от почти всякаква друга информация за съдържанието на поредицата, като изключим дребни детайли за окръзите и Капитола, например. И това направи преживяването още по-приятно, защото можех да тръпна от очакване и да се изненадвам. Не беше развалено от странична информация. Continue reading „„Игрите на глада“ (трилогия) – Сюзан Колинс“

A Monster Calls (2016) / „Часът на чудовището“

„Часът на чудовището“ е филм за болката, за загубата, за научаването да приемаме истината и да се научим да я изричаме гласно, колкото и да боли. Също за това, че чудовищата невинаги са онези, които сме очаквали, и че истинските ужаси могат да се крият замаскирани по съвсем различен начин. И може би най-вече за връзката на едно дете с майка му. Continue reading „A Monster Calls (2016) / „Часът на чудовището““