„Разказът на прислужницата“ – Маргарет Атууд

Да се пише за „Разказът на прислужницата“ на Маргарет Атууд не е никак лесна работа. Напротив, струва ми се много трудно начинание, поради „простата“ причина, че книгата е много сериозна и е многопластова. Имам чувството, че каквото и да се напише за нея ще е само повърхностно… а може би е добре да бъде такова. Може би трябва всеки сам да се докосне до нея и да осмисли сам написаното. Защото това не е просто роман. Това е една антиутопия, която звучи толкова страшна, почти апокалиптична, и същевременно доста възможна. И точно тази вероятност я прави толкова плашеща, защото би означавало, че всичко, за което са се борили и продължават да се борят жените, ще се сгромоляса и ще стане на пух и прах.

Continue reading „„Разказът на прислужницата“ – Маргарет Атууд“

Advertisements

„Опасните личности“ – Джо Наваро

Джо Наваро е американски писател, публичен лектор и бивш агент и ръководител на ФБР. Той е един от основателите на елитната програма за поведенчески анализ на ФБР и служи също като командващ екипа на SWAT. От 2003 година насам Наваро е консултант към държавните отдели и е сътрудник на Института за междуправителствени изследвания. След като се оттегля от ФБР, той започва да пише книги и лекции, за да сподели знанията си за човешкото поведение. Continue reading „„Опасните личности“ – Джо Наваро“

„Планината помежду ни“ – Чарлс Мартин

Случи се така, че от любопитство изгледах филма преди книгата, защото исках да разбера историята, а пък не знаех дали скоро ще успея да стигна до книгата. И според масовото мнение книгата е много по-добра от филма, или поне с такова впечатление останах, а пък всъщност на мен филмът много ми хареса, тъй че от книгата очаквах нещо наистина страхотно. Е, почнах книгата веднага щом изгледах филма. Само дето, както се случва в повечето подобни случаи, когато тръгваш към нещо с много високи очаквания, се разочаровах много – не че самата книга е лоша, просто този път екранизацията за мен се оказа много по-добра. Continue reading „„Планината помежду ни“ – Чарлс Мартин“

„Тежък дар“ – Уилям Кент Крюгер

„Тежък дар“ на Уилям Кент Крюгер не е от книгите, които обикновено бих подхванала без много да се чудя. Всъщност, вероятно нямаше да й обърна никакво внимание, ако не беше част от поредицата на издателство Изток-Запад „Красноглед“, която си наложих да изчета, тъй като повечето книги ме спечелиха с по нещо още от самото начало, и тъй като се оказаха наистина качествена литература, съответно и тази трябва да е такава. Разбира се, че е. Continue reading „„Тежък дар“ – Уилям Кент Крюгер“

„Хартиеното момиче“ – Гийом Мюсо

Преди години за пръв път се запознах с Гийом Мюсо, чрез „Защото те обичам“ и тогава се влюбих в стила му, а сега реших, че е време да прочета и останалите му книги постепенно, ей така, защото са интересни истории и си заслужават. Така захванах „Хартиеното момиче“, дори без да чета анотацията отзад, без да знам с какво изобщо се захващам. Затова цялото преживяване за мен беше една приятна изненада. Continue reading „„Хартиеното момиче“ – Гийом Мюсо“

„Мечокът и Славеят“ – Катрин Арден

Има книги, които ме зовят и историите в тях ме примамват да ги прочета – случва се много рядко, но винаги е специално. Случаят с „Мечокът и Славеят“ на Катрин Арден беше точно такъв, защото исках да я прочета от момента, в който излезе, но работата е там, че не обичам да чета на английски и оставих положението така, за известно време дори я бях позабравила… до момента, в който разбрах, че тя ще излиза на български! И това беше една огромна и истинска радост за мен, защото това означаваше, че ще мога да се насладя на историята в пълната й сладост. Да не говорим пък колко е красиво самото издание. Continue reading „„Мечокът и Славеят“ – Катрин Арден“

„Еуфория“ – Лили Кинг

Лили Кинг разполага историята в своя роман „Еуфория“ между двете световни войни и е вдъхновен от революционната антроположка Маргарет Мийд. Той разглежда историята на трима антрополози, изследващи на терен различни племена, което само по себе си го прави много интересен от чисто културна гледна точка.  Самата Лили Кинг споделя, че въпреки че е художествено произведение и всички племена са измислени, вдъхновението за романа е било почерпено от един момент, описан от Джейн Хауърд в биографичната й книга за Маргарет Мийд от 1984 година, както и от  последвалия прочит на всичко, което успяла да открие за нея и за антрополозите Рио Форчън и Грегъри Бейтсън и няколкото месеца, които са прекарали заедно през 1933 година на река Сепик в тогава наречената Територия на Нова Гвинея. Тя „взела назаем“ късчета от живота на тези трима души, но е разказала съвсем различна история. Continue reading „„Еуфория“ – Лили Кинг“