„Да мечтаеш отвъд“ – Александър Ненов

Многократно съм споменавала, че не съм фен на разказите. Не съм им фен, защото след всеки разказ се чувствам подмамена, все едно някой само ме е залъгал и после е изчезнал. Приемам разказите, в повечето случаи, само като изрезки от нещо по-голямо. И винаги ме карат да се питам какво е имало преди момента на разказа, и какво следва след това. Понякога дори за разкази, които са завършени сами по себе си. Явно просто това не е моето нещо – обичам да получавам цялата история, обичам да знам. Не обичам недомлъвки, а понякога разказите са точно това. И все пак, не спирам да им давам шанс, особено когато смятам, че си заслужава. Случаят тук е точно такъв.

Continue reading „„Да мечтаеш отвъд“ – Александър Ненов“

Advertisements

„Софийски магьосници“ – Мартин Колев

Още когато излезе миналата година, „Софийски магьосници“ на Мартин Колев привлече вниманието ми. Дори повече от самата книга, интересът ми бе подтикнат и от множеството положителни коментари, които срещнах за нея, достигащи почти до масова истерия. Български автор да предизвика такива реакции? Повече от любопитно. Въпреки това обаче стигнах до книгата едва наскоро, като най-вече ме заинтригува излизането на втората част „Софийски магьосници 2: В сърцето на Странджа“ и моментът да я прочета най-после настъпи.

Continue reading „„Софийски магьосници“ – Мартин Колев“

„Спящите красавици“ – Стивън Кинг и Оуен Кинг

Очаквах тази колаборация с нетърпение, но изчитането й се проточи във времето поради ред причини. По-важното е, че най-после е прочетена и мога да споделя мнението си за нея.

Романът „Спящите красавици“ ми беше крайно любопитен поради две твърде очевидни причини: беше ми интересно да разбера що за история може да излезе от съвместната работа на двамата автори (като цяло ми е любопитно съвместното писане на истории) и второ, самата история е достатъчно впечатляваща и обещаваща сама по себе си.

Continue reading „„Спящите красавици“ – Стивън Кинг и Оуен Кинг“

„Грехът на Лилит“ – Радко Пенев

Първата ми „среща“ с Радко Пенев беше още преди две години, когато излезе „Ритуалът“ и ме грабна (освен с корицата Живко Петров, поклон) с обещаващата история, свързана с траките и свръхестественото. Още тогава се запознах с младия емигрант Петър Георгиев и археоложката Боряна Казакова, които започват да изследват посланието на мистериозен надпис и така, въвлечени във вихър от действия, разкриват една хилядолетна тайна, скрита в светилищата на древните траки, като междувременно биват преследвани от българската иманярска мафия, които иска да стигне до същите съкровища, от лидера на могъща международна организация, който търси път към безсмъртието, и от полицията.

Continue reading „„Грехът на Лилит“ – Радко Пенев“

„Разказът на прислужницата“ – Маргарет Атууд

Да се пише за „Разказът на прислужницата“ на Маргарет Атууд не е никак лесна работа. Напротив, струва ми се много трудно начинание, поради „простата“ причина, че книгата е много сериозна и е многопластова. Имам чувството, че каквото и да се напише за нея ще е само повърхностно… а може би е добре да бъде такова. Може би трябва всеки сам да се докосне до нея и да осмисли сам написаното. Защото това не е просто роман. Това е една антиутопия, която звучи толкова страшна, почти апокалиптична, и същевременно доста възможна. И точно тази вероятност я прави толкова плашеща, защото би означавало, че всичко, за което са се борили и продължават да се борят жените, ще се сгромоляса и ще стане на пух и прах.

Continue reading „„Разказът на прислужницата“ – Маргарет Атууд“

„Опасните личности“ – Джо Наваро

Джо Наваро е американски писател, публичен лектор и бивш агент и ръководител на ФБР. Той е един от основателите на елитната програма за поведенчески анализ на ФБР и служи също като командващ екипа на SWAT. От 2003 година насам Наваро е консултант към държавните отдели и е сътрудник на Института за междуправителствени изследвания. След като се оттегля от ФБР, той започва да пише книги и лекции, за да сподели знанията си за човешкото поведение. Continue reading „„Опасните личности“ – Джо Наваро“

„Планината помежду ни“ – Чарлс Мартин

Случи се така, че от любопитство изгледах филма преди книгата, защото исках да разбера историята, а пък не знаех дали скоро ще успея да стигна до книгата. И според масовото мнение книгата е много по-добра от филма, или поне с такова впечатление останах, а пък всъщност на мен филмът много ми хареса, тъй че от книгата очаквах нещо наистина страхотно. Е, почнах книгата веднага щом изгледах филма. Само дето, както се случва в повечето подобни случаи, когато тръгваш към нещо с много високи очаквания, се разочаровах много – не че самата книга е лоша, просто този път екранизацията за мен се оказа много по-добра. Continue reading „„Планината помежду ни“ – Чарлс Мартин“