„Хартиеното момиче“ – Гийом Мюсо

Преди години за пръв път се запознах с Гийом Мюсо, чрез „Защото те обичам“ и тогава се влюбих в стила му, а сега реших, че е време да прочета и останалите му книги постепенно, ей така, защото са интересни истории и си заслужават. Така захванах „Хартиеното момиче“, дори без да чета анотацията отзад, без да знам с какво изобщо се захващам. Затова цялото преживяване за мен беше една приятна изненада.

Историята ни запознава с Том Бойд, писател на популярна поредица, от която предстои да излезе третата книга. Поредицата е много известна и има стотици хиляди фенове, като на много хора тя дори е променила живота и писателят бива заливан от благодарствени писма, толкова влиятелна е. Има един малък проблем, който феновете не знаят, и той е, че Том Бой е спрял да пише и че вероятността да излезе последната книга намалява все повече с всеки изминал ден. Защото световноизвестният писател е изпаднал в толкова сериозна дупка, че не може да напише дори и ред, не може изобщо да си представи, че отново ще седне да пише. Дотолкова се е отдал на наркотици и антидепресанти, че животът му е по-скоро един сън, а той се намира в едно летаргично състояние, в което нищо няма значение. Нищо, освен любовта на живота му, която не иска да сподели дните си с него. Точно така, бившата му приятелка и известна пианистка Орор го е зарязала и той не може да преживее раздялата с нея, защото смята, че тя е единствената жена за него.

Неговите приятели от детинство – Майло (който е и негов агент и е от сериозен интерес и за двамата поредицата да бъде завършена) и Керъл (полицайка) – се опитват да му помогнат всякак, но изглежда нищо не дава резултат, а Том се отдалечава все повече от приятелите си, и от живота като цяло. Тримата израстват заедно, родени са в един от най-бедните квартали на Бостън и са преживели много заедно. Едни от най-големите трудности на живота са успели да прескочат благодарение на факта, че са се държали един за друг и са си помагали. Всъщност, дори така успешната поредица се явява първоначално само като измислица, която да отвлича от болките на реалността. Затова и сега, когато Том е в толкова затруднено положение, другите двама мислят начини, по които биха могли да го измъкнат от това летаргично състояние. Същевременно и двамата се борят със собствените си демони, както намери за добре.

В този момент сякаш се случва чудо, защото Били, героиня от романите на Том Бойд, изпада при него, „благодарение“ на един дефектен екземпляр на книгата. Това е нещо, което всеки нормален човек би сметнал за лудост, включително Том, но всички тестове, на които подлага Били доказват, че тя наистина е неговата героиня. Първоначално враждебни един към друг, двамата постепенно започват да се разбират. Това се случва, защото сключват сделка помежду си, която трябва да помогне и на двамата да получи желаното. Но само за няколко седмици Били успява да накара Том да повярва в невероятното и да го изкара от летаргичното му състояние, дотолкова, че тъгата постепенно го напуска и животът отново започва да се влива във вените му. Героинята от собствения му роман му помага да заживее отново с пълна сила, колкото и странно да звучи всичко това.

Това не е всичко, което може да ви даде историята обаче. Не само Били успява да помогне на Том, но той самият се мобилизира, за да помогне на нея и да се справи с непредвидими ситуации. Любовната история тук е в основата, но тя се явява катализатор за всичко случващото се, а нещата са много по-оплетени, отколкото изглеждат. Ще се запознаете с историите на тримата приятели, които се оказват важни за случващото се в настоящия момент, но освен това ще бъдете погълнати от напрежението, застигнало Том – не просто е желателно, а става наложително той да напише последната част от поредицата, поради няколко много важни причини, които ще разберете, четейки историята. Положението стига до там, че е на живот и смърт, и се налага действието да става все по-динамично и напрегнато.

Романът е неочакван и непредвидим, дори на моменти читателят да си мисли, че знае какво го очаква напред. Всъщност, това си е запазена марка за Мюсо – да изненадва читателя в момент, в който той вече си мисли, че всичко му е ясно и дори историята е започнала да го отегчава. Защото истината е, че в някакъв момент историята наистина ме отегчи. Вкара се в някаква последователност от случки, които изглеждаха абсолютно механично повтарящи се и това направи историята досадна. Струваше ми се, че действието на моменти е прекалено удължено и се протака – загуби ми се част от динамичността, въпреки че движението в действителност не спираше, напротив, ставаше дори по-шеметно. Накрая обаче всичко се нормализира и финалният резултат беше наистина страхотен… и неочакван.

Финалът определено върна удоволствието от цялата книга и приключението си заслужаваше. Истината е, че в романа има много пукнатини – неща, които те „връщат в действителността“ и ти напомнят, че това е само фикция. Но все пак беше вълнуващо преживяване, тъй като най-малкото само по себе си е достатъчно интересно, че героиня излиза от роман, за да помогне на своя автор и нещото в историята, което ме спечели. Гийом Мюсо определено успява да изненадва и пленява със сюжети.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s