„Изтръгнати от корен“ – Наоми Новик

Ако трябва да опиша тази книга с една дума, то това ще е „приключение“. Не защото е приключенски роман, а защото изживяването да си в нея докато я четеш, защото тя успява да те вкара сред редовете си и ставаш част от историята неизбежно, се усеща точно като такова. Ако трябва да добавя още една дума към описанието, то това задължително трябва да е „магия“, защото магията не просто е централна в историята, а защото ти самият се чувстваш магично, докато четеш. С всичко това искам да кажа, че книгата е наистина страхотна – подхваща те от първите страници и те пренася в приказния си свят преди да си се усетил, и те държи там до самия край. Изобщо не знаеш накъде ще те отведе, но и не задаваш въпроси, просто се носиш и наблюдаваш героите с огромното желание да им помогнеш и да се включиш в техните занимания, каквито и да са те.

„Нашият Змей не яде момичетата, които отвлича, каквото и да разправят извън долината. И ние чуваме понякога тези истории от преминаващите пътници. Говорят така, сякаш правим човешки жертвоприношения, а той е истински змей. Това, разбира се, не е вярно: той може да е магьосник и безсмъртен, но все пак си е човек, а бащите ни щяха да се вдигнат и да го убият, ако искаше да изяжда по една от нас на всеки десет години. Той ни пази от Леса и ние сме му признателни, но не чак толкова.“

Много ми е трудно да направя ревю на тази книга, без да издам каквото и да било от съдържанието й, защото за мен всичко беше изненада, нямах никаква представа какво ще се случи и на къде отиват нещата, не знаех кой ще се окаже лош и кой – добър при крайната равносметка и ако не сте прочели все още книгата, но имате желанието да го сторите, съветвам ви да не продължавате да четете надолу, за да може да изживеете всичко сами и да се оставите историята да ви носи, както понесе и мен. Знайте обаче, че книгата е написана много увлекателно, с приятен и неангажиращ език, историята е интересна и изненадваща, трудно предвидима и наистина магична във всички смисли, които можете да дадете на думата и да я обвържете с книга. Това е четиво, което си заслужава и горещо го препоръчвам!

 

Смятам, че героите бяха добре издържани и добре изградени. Хареса ми, че Агнешка не е обичайната героиня – не е кой знае колко красива, нито е сръчна, нито има каквито и да било други физически или психически качества, които да я отличават… освен, че е родена с необичайна магия, която изненадва всички и противоречи на каноните за магията в техния свят, и тъкмо това я прави необичайна. Харесва ми, че е непокорна и немирна и не обича да й казват какво да прави, но го показва не по явния бунтарски начин – тя просто е себе си, такава, каквато е, и трудно нещо друго би могла да я промени. Не защото тя се бунтува срещу промяната, а защото остава вярна на себе си. Освен това ужасно уважавам факта, че тя се бори, за да спаси своята приятелка, а с това и селото си. Приятелката й Каша е изключителната – тя е красивата, възпитаната, знае как да бъде дама, как да омайва с думи и как да се държи достойно още от съвсем малка. Тя е съвършената девойка, за разлика от Агнешка.

Историята на приятелството им е интересна и необикновена и тъкмо тя е централна в тази история. Агнешка не иска да се прави на герой и да спасява всички, въпреки че това неизменно е включено при  постигането на целите й. Тя преди всичко иска да защити своята приятелка и да помогне на нея, но с това успява да извърши много по-велики неща. И да направи някои грешки, защото не е съвършена.

Любовната история обаче, която се завъртя, ми се стори абсолютно излишна. За щастие тя съвсем не беше централна в книгата, от нея не зависеше продължаването на историята и не беше движеща сила. И тъкмо поради тези причини смятам, че можеше да мине без нея, защото ми се стори, че е включена като елемент само и само за да има такава, защото явно е неприемливо да няма. По-скоро беше насилствено сложена и съвсем не на място – очевидно като нещо, което би стояло по-добре като леко загатнато или изобщо липсващо, отколкото положено в сюжетната линия. Но щастието не може да е пълно.

Колкото до Змея… опитах се да не бъда негативно настроена към него до самия край, въпреки че ми беше изключително трудно. Той от първите страници е неприятен, студен, груб и няма нищо в него, което да харесаш на пръв, или на втори поглед. И аз все очаквах, че ще настъпи някаква промяна или че поне тези черти от характера му ще бъдат обяснени, за да бъдат оправдани по някакъв начин. Това, в известен смисъл, наистина се случи, но аз не го почувствах така. И до последно не успях да го харесам, макар и да ми се искаше.

„Змеят не приличаше на никой друг мъж в селото. Трябваше да е стар, прегърбен и побелял – все пак живееше в кулата си от сто години, но вместо това беше висок, прав, гладко избръснат, с изпъната кожа. Ако го зърнех на улицата, сигурно щях да го взема за млад мъж, не много по-голям от мен самата; някой, на когото бих се усмихнала през масите на фестивала и който би ме поканил на танц. В лицето му обаче имаше нещо неестествено: мрежа от бръчки покрай очите, сякаш годините не можеха да го засегнат, но употребата можеше. Въпреки това не беше грозно лице, но студенината го правеше неприятно. Всичко в него говореше: „Аз не съм един от вас и не искам да бъда“.

Магията в историята много ми хареса – тя е древна, земна, идваща от цялата същност на магьосниците. Освен това невинаги е нещо, което може да се прочете в книгите или невинаги в официалните книги за магия и това Агнешка го доказва. Хареса ми начина, по който е подложена и колко естествено пасва на всичко останало.

Изобщо, наистина беше много хубава история, необичайна и много красива, и въпреки дребните неща, които ме подразниха, беше добре написана и добре издържана до самия край. Много приятно четиво, което буквално те поглъща и не те пуска до последната страница.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s